Менда Стоянова: Образованието е много важно за ГЕРБ, защото от него зависи икономическият растеж

Госпожо Стоянова, образованието е сред основните акценти в предизборната програма на ГЕРБ, като изпреварва дори развитието на пътната инфраструктура. Случайно ли е това?

Основният приоритет на ГЕРБ е българските граждани да се чувстват истински европейци – както материално, така и духовно. Това може да се гарантира само от една богата държава, а богатството идва с развитието на икономиката. Няма как инвеститорите да дойдат, да се построят нови производствени мощности, да се развие туризмът, ако нямаме хубави пътища. Затова започнахме с магистралите – в Южна България, и особено в Пловдив, сме свидетели на интензивен икономически растеж, предстои да изпълним важни инфраструктурни проекти в северозападната част на страната.

На дневен ред сега излиза проблемът с необходимите за индустрията кадри. Затова образованието става номер едно сред приоритетите ни. 

Нима е толкова зле положението с кадрите?

Икономиката е важен фундамент, но осезаема пречка за по-интензивното ѝ развитие е именно липсата на кадри с необходимата квалификация и образование. Не става дума само за инженери и други висши специалисти, а за хора грамотни и възприемчиви за специализираните обучения, които провеждат работодателите.  Затова от първостепенно значение стават инвестициите в образованието на нашите деца. Въпросът не е само за пари, а за дългосрочна политика в тази посока.

Трябва да започнем от най-малките в детската градина, защото много голяма част от българските деца в малките населени места от уязвими групи изобщо не посещават градина,  после и училище – много от тях не могат да четат и да говорят правилно български. Държавата има лостове за въздействие,  но е важна и ролята на семейството. Говоря за промяна в мисленето на родителите, така че да ориентират децата си към реално образование и към специалности и професии, които да са полезни за тяхната реализация. Това се отнася не само за предучилищното и средното образование, а и за висшето образование, защото в последните години и там има инфлация на знанията и уменията, които получават студентите.

На теория звучи убедително, но как ще стане на практика?

Чрез съвместни програми между работодателите и висшите и средните специализирани училища, които да отговарят на изисванията за работната сила, необходима за съответния регион.

В Пловдив сме пионери в тази област. Има много инициативи. Някои от тях са вече реализирани и дават резултати. В момента тук са ситуирани  над 300 фирми за аутсорсинг и IT услуги. Пловдив е на четвърто място в Източна и Централна Европа в развитието на тази високотехнологична индустрия.  Над 5000 млади хора работят в сектора и получават средна заплата над 2000 лв. Проблемът сега е в липсата на специалисти с подходящи знания и умения. Община Пловдив дава пример за стимулирането на тази индустрия на иновациите, която същевременно дава  висока добавена стойност и оптимистична перспектива за младите.

Какъв е примерът на Пловдив?

Вече 30 студенти се обучават в новооткритата специалност „софтуерно инженерство“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Това се случи благодарение на съвместната инициатива на Община Пловдив, Пловдивския университет и сдружения на IT компаниите. Всеки от партньорите помага на студентите, като общината им заплаща таксите. Повечето от  тях са бесарабски българчета, а другите 10 са младежи, постигнали високи резултати на различни олимпиади и конкурси. Постигнатото в Пловдив с общите усилия на общината в лицето на кмета Иван Тотев /ПП ГЕРБ/, образование и бизнес показва вярната посока на пътя, по който трябва да се върви. Това е пример за далновидна политика при прогнозираната вероятност, че България  може да има нужда от човешки ресурс.

ГЕРБ няма ли връща сънародниците ни от чужбина?

ГЕРБ винаги ще работи за българите, независимо в коя точка на света се намират. Не споделям предизборните популистки партийни  заклинания, че нашите деца не трябват да ходят в чужбина или ако са там, да ги връщаме тук. Светът е отворен и всеки има свободата да отиде там, където смята, че ще намери своята най-добра реализация. Вече няма желязна завеса и бодлива тел по границите – българите са свободни да отиват и да се връщат. Както нашите деца свободно пътуват из Европа, както европейските деца могат да предпочетат да отидат в Америка, така и ние трябва да отворим нашата граница за трудова работна сила за онези наши българи, които от векове живеят на други територии. Завоевание на демокрацията е децата ни да пътуват и да се реализират където пожелаят и в това не виждам нищо лошо. Те остават българи. Ние нямахме такова право на избор. За съжаление, най-бавни са промените в мисленето…

Защо споменавате мисленето, когато говорим за икономика?

Защото мисленето не може да се промени с приет от Народното събрание закон. За да постигнем истинска качествена промяна в образованието, увеличението на учителските заплати няма да е достатъчно. Предстои дълъг, упорит, непрестанен смислен разговор в обществото, за да се преодолее отглежданият десетилетия наред манталитет  „Учи, мама, за да не работиш“. Родители ми заявяват очи в очи: „Не искам детето ми да става стругар.“ Защото по-възрастните свързват тази професия с неатрактивна работна среда и хвърчащи метални стружки. Но в съвременните предприятия днес така наречените стругари работят на свръхмодерни компютри, трябва да са добре образовани и да владеят чужди езици. Знам, че тази промяна ще стане; и колкото по-бързо, толкова по-добре. Разчитаме на помощта на неправителствени организации и най-вече на все по-бързо развиващата се индустрия. Със сигурност този процес ще продължи и ще бъде необратим, ако на предстоящите парламентарни избори, които ще се състоят на 26 март, българските граждани дадат своя глас за №11 в интегралната бюлетина.  

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!